Тъжно
Пита ме приятелка "Как си"-аз-"добре",
а тя продължава-не може да разбере.
"Как със двеста лева-пенсия,пари
месецът изкарваш-не се ли мъчиш ти?"
Аз й отговарям:"щом не съм умряла,
не съм дори слаба и изпосталяла,
значи,че ме пази сила много здрава..
Няма да призная,но и мен се ще
на круиз да ида и ми се яде...
Нищо,че съм стара,дрехи ми се носят,
зъби да поправя-трябва все да прося
от деца и внуци и за глезотийки
трябват неизбежно знаци финикийски..
Докъде достигвахме в пътя за Европа,
двата пръста вдигахме-чакахме доброто,
Искахме свободни и много богати,
но в боклука в кофите някой ни запрати..
Всеки ден цените скачат като луди-
сметки ли да плащаме или да ядем се чудим..
Улици със кучета,купища боклуци
криминални сблъсъци-всеки ден се случват..
Сирене без мляко,салам без месо
от много измишльотини-замесват ни тесто..
Избираме по-евтино,от него дебелеем,
Не бунт,а коментираме-за другото не смеем..
Много богаташи вече се навъдиха,
а децата наши-далеч ги пропъдиха..
Стана ни живота уж във демокрация
а без упойка сякаш правят операция...
Затова да мислим когато гласуваме-
дали с двата пръста да дадеме вота
или с две ръце.За съществуване-
не за тези що обещават,а не правят,
а за кой наистина ще ни подобри живота!!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
Поздравления и тук!
