18.10.2007 г., 12:02 ч.

Тъжно 

  Поезия
795 1 20
 

Не ме наричай „ангел мой"!

Аз твоя никога не съм била.

Реално не. Там, в съня  свой,

ангелски постави ми крила.


Навярно как тежи не знаеш

ямурлукът от перата бели.

В него ме облече и мечтаеш...

Ангелите казваш, че летели.


Шума разстилаш под краката,

слагаш тяло... За да ми е меко.

Детронирам. Искам на земята.

Уморих се да съм на небето.


Мили думи трепетно редиш

и ме наричаш „хубавице моя".

Тъжно е. Знай, с мен грешиш.

Елена ако аз съм, то ти си Троя.

(а)
18.10.2007г

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??