Тъжно
Не ме наричай „ангел мой"!
Аз твоя никога не съм била.
Реално не. Там, в съня свой,
ангелски постави ми крила.
Навярно как тежи не знаеш
ямурлукът от перата бели.
В него ме облече и мечтаеш...
Ангелите казваш, че летели.
Шума разстилаш под краката,
слагаш тяло... За да ми е меко.
Детронирам. Искам на земята.
Уморих се да съм на небето.
Мили думи трепетно редиш
и ме наричаш „хубавице моя".
Тъжно е. Знай, с мен грешиш.
Елена ако аз съм, то ти си Троя.
(а)
18.10.2007г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
