Тъжно е
Копнеж, сърбеж, бомбардировки...
Съдби изхвърлени на остров
пуст.
Човеци пуснати във клетка!
С протегнати ръце напред.
Съдби... Нечисти но човешки.
Съдби подарени ни от Бог.
Живеем... Във измамно време...
Живеем в нечовешки век.
-Убиваме ... Сами вредим на себе си
за нищо.
Защото може би сме зли!?
Зли сме, защото сме различни...
Но еднакви, че чак боли.
Защо тогава се убиваме?
На вери защо тогава се делим?
Щом всички сме еднакви!
И Бог за нас един...!?
Моля ви се спрете, и стига
с тази кръв...
Хора сме, не сме зевзеци!!!
По еднакъв начин
обичаме света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
