Jul 20, 2016, 4:29 PM

Тъжно е

  Poetry
499 0 2

Копнеж, сърбеж, бомбардировки...

Съдби изхвърлени на остров

пуст.

Човеци пуснати във клетка!

С протегнати ръце напред.

 

Съдби... Нечисти но човешки.

Съдби подарени ни от Бог.

 

Живеем... Във измамно време...

Живеем в нечовешки век.

 

-Убиваме ... Сами вредим на себе си

за нищо.

Защото може би сме зли!?

Зли сме, защото сме различни...

Но еднакви, че чак боли.

Защо тогава се убиваме?

На вери защо тогава се делим?

Щом всички сме еднакви!

И Бог за нас един...!?

Моля ви се спрете, и стига

с тази кръв...

Хора сме, не сме зевзеци!!!

По еднакъв начин 

обичаме света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментарите Влади☺,Мариан☺!!!До нови!
  • Не всички го обичаме по еднакъв начин, защото освен копнеж и сърбеж има и болеж!
    Ангеле, поздравявам те за хуманната позиция! В твоите стихове личи будната и критична гражданска съвест!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...