Тъжно е, когато в двора капят есенни листа.

Богатството от злато отмива се с дъжда.
Тъжно е, когато в отсрещния бряг заточен...

Искрата гасне безнадеждно в есенния ден.

Тъжно е, защото къща няма, няма ден.
Семейството не чака нещастника сломен.
Тъжно е заради разплата на съдбата зла.
И гордият си в Аза отново зарева.

Тъжно е, но знай, че има вяра върнала светът...

Който черен ти се показа поради гордостта.
Тъжно е, когато изгубиш смисъл в даден миг.
И низ от мигове е животът пред Божия дръвник.