Тъжно е....
Тъжно е, когато си отиваш,
от небесата черна кръв вали.
И вали... а аз загнивам,
рана не е, а така боли.
Тъжно е, че днеска се прекъсва,
нишката на святата любов.
Неузряло слънцето надвисва...
Сбогом... (недописан послеслов)
Тъжно е, че днес си тръгваш,
гасейки най-възвишените чувства.
Че не обичам, кого ли излъгах?
Извърших със себе си блудство...
Тъжно е, трудно, но пък не невъзможно,
със усмивка последна да те изпратя.
Въпреки всичко, че и вътре разкъсва.
Трябва! Аз ще продължа нататък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
