Тъжно е, когато те няма,
сърце от болка стене,
че няма по-красива дама,
че само си то остана.
Колко пусто е без либе,
дъждът се лее из ведро,
а аз просто искам тебе -
да ми правиш ти добро!
Не жадувам твоята плът,
а красота, пролет, цветя,
но жесток към мен е светът
и далеч от мен е нежността.
© Георги Всички права запазени