mislitel (Георги Каменов)
1154 11163
27.04.2023 г., 9:39 ч.

Тъжностих 

  Поезия » Философска, Гражданска
170 0 2
 
Душата чиста днес не е мерило!
На подиума пак е златният телец!
Историята с кръв се пише, не с мастило,
и Истината често се разкрива... от лъжец...

Издигат се все по-високи кули,
красиво - съвършени... без основи...
Със чувства хранят се безчувствени акули,
денят е чужд на всички слепи сови.

"Решават" се проблеми с тероризъм,
а гладните... ги хранят със миражи...
Фашизмът пак се бърка със патриотизъм,
мечтите ги зазиждат във кофражи...

Така тече си битието и не спира,
и напластява във сърцата тиня блатна.
На кой му пука? А Човечността умира...
(Възкръсването и е малко вероятно...)

А Свободата все по-често е във белезници,
Надеждата, магнит е за куршуми.
Където не се пуши, е пълно с пепелници,
дори поетите... останаха без думи...

И всичко сякаш е безсмислено, обречено.
Разумният човек... изглежда няма разум...
Дървото на живота е почти отсечено,
и гледа безразлично... космическия вакуум...

    *****

Аз разпилявам се във капки от сълзи,
просмуквам се във жадната земя,
достигам там, където Червеят пълзи,
но отговор не дава ми... дори Смъртта...

15.10.2016.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??