Тъжностих
Душата чиста днес не е мерило!
На подиума пак е златният телец!
Историята с кръв се пише, не с мастило,
и Истината често се разкрива... от лъжец...
Издигат се все по-високи кули,
красиво - съвършени... без основи...
Със чувства хранят се безчувствени акули,
денят е чужд на всички слепи сови.
"Решават" се проблеми с тероризъм,
а гладните... ги хранят със миражи...
Фашизмът пак се бърка със патриотизъм,
мечтите ги зазиждат във кофражи...
Така тече си битието и не спира,
и напластява във сърцата тиня блатна.
На кой му пука? А Човечността умира...
(Възкръсването и е малко вероятно...)
А Свободата все по-често е във белезници,
Надеждата, магнит е за куршуми.
Където не се пуши, е пълно с пепелници,
дори поетите... останаха без думи...
И всичко сякаш е безсмислено, обречено.
Разумният човек... изглежда няма разум...
Дървото на живота е почти отсечено,
и гледа безразлично... космическия вакуум...
*****
Аз разпилявам се във капки от сълзи,
просмуквам се във жадната земя,
достигам там, където Червеят пълзи,
но отговор не дава ми... дори Смъртта...
15.10.2016.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
