ТЪЛКУВАНЕ НА СЕНОКОСА
Това навярно е съдба.
И не твърдя, че ми харесва.
Веднъж покълне ли трева,
коситбата е много лесна.
Пиян от дъх на хлорофил,
косачът крачи безпощаден.
Красив довчера, даже мил,
върху откосите поляга.
Прегръща ги – като жена –
с копнеж и страст – и ироничен.
А аз си мисля – ето на! –
палачът може да обича.
Но щом снегът се разтопи
там, дето корени е газил,
поникват първите треви,
нечули нищо за омразата.
© Валентина Йотова Всички права запазени