Луничките по чипото носле
са утринна следа от звездопад.
И зиме побеляват като лед
загатват неизбежност и поврат.
Покорството прилича на дете,
което си играе с кибрит.
Пожарът тлее и ще погаси
до дъно и зародиш всеки вик.
© Христина Комаревска Всички права запазени