5.02.2020 г., 8:00 ч.

Тълкувание 

  Поезия » Философска
339 0 0

 

Луничките по чипото носле

са утринна следа от звездопад.

И зиме побеляват като лед

загатват неизбежност и поврат.

 

Покорството прилича на дете,

което си играе с кибрит.

Пожарът тлее и ще погаси

до дъно и зародиш всеки вик.

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??