Feb 5, 2020, 8:00 AM

Тълкувание 

  Poetry » Phylosophy
402 0 0

 

Луничките по чипото носле

са утринна следа от звездопад.

И зиме побеляват като лед

загатват неизбежност и поврат.

 

Покорството прилича на дете,

което си играе с кибрит.

Пожарът тлее и ще погаси

до дъно и зародиш всеки вик.

 

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??