7.07.2013 г., 11:24

Тълпа

577 0 0

минувачи
злоупотребили със себе си
се спъват
в лицата си
и те се сменят
по-бързо
от светлините на светофарите
по-бавните
залепват
върху пътните знаци
всички останали
режат въздуха с крачките си
а ние просто
вървим
вървим и мълчим
мълчим най-бавно от всички
и рисуваме пунктирани линии
по бронята на колите
по тази на хората също
докато кротко изчакваме
поне една муха
да ни влезе в главите
и никога ама никога
да не излезе оттам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...