7.07.2013 г., 11:24

Тълпа

583 0 0

минувачи
злоупотребили със себе си
се спъват
в лицата си
и те се сменят
по-бързо
от светлините на светофарите
по-бавните
залепват
върху пътните знаци
всички останали
режат въздуха с крачките си
а ние просто
вървим
вървим и мълчим
мълчим най-бавно от всички
и рисуваме пунктирани линии
по бронята на колите
по тази на хората също
докато кротко изчакваме
поне една муха
да ни влезе в главите
и никога ама никога
да не излезе оттам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...