Jul 7, 2013, 11:24 AM

Тълпа

  Poetry
581 0 0

минувачи
злоупотребили със себе си
се спъват
в лицата си
и те се сменят
по-бързо
от светлините на светофарите
по-бавните
залепват
върху пътните знаци
всички останали
режат въздуха с крачките си
а ние просто
вървим
вървим и мълчим
мълчим най-бавно от всички
и рисуваме пунктирани линии
по бронята на колите
по тази на хората също
докато кротко изчакваме
поне една муха
да ни влезе в главите
и никога ама никога
да не излезе оттам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...