vixi (Яна)
125 11
11.06.2009 г., 11:26 ч.

Тълпата 

  Поезия
447 0 2

Изписах любовта отдавна

и болката, и радостта.

И муза днес ще си открадна

от тъжната, намусена тълпа.

Оплюха ме в града ми хората

и казаха, че съм каква ли не.

За щастие, до мене е опората

на шест от скъпите ръце.

Усетих аз смъртта и болката,

усетих любовта във мен,

но аз не знам с какво ли толкова

подразних сивия им ден.

Приятелство усетих вярно

и обичта на майка и баща,

но във тълпата чувството коварно –

дори да искам, аз не мога да го спра.

„Сестра” ме братята зовяха,

а аз им давах думите си пак.

Приятели те мои верни бяха

и пазеха ме те от всеки враг.

Но хората говореха безспирно,

че много, много лека съм била,

че нощем спяла съм немирно,

че обич аз не чувствам от душа.

И днес си хората говорят,

но днес аз срещнах любовта

и думите им силно пак ни тровят.

Днес муза бе ми – сивата тълпа!

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По добре на хората в устата,отколкото в краката.Нека си говорят,а ти обичай и бъди обичана!
  • Много добре построен!
    ( само на места мъъъничко спъва)
    Поздравления, Яна!
Предложения
: ??:??