Тълпата
Изписах любовта отдавна
и болката, и радостта.
И муза днес ще си открадна
от тъжната, намусена тълпа.
Оплюха ме в града ми хората
и казаха, че съм каква ли не.
За щастие, до мене е опората
на шест от скъпите ръце.
Усетих аз смъртта и болката,
усетих любовта във мен,
но аз не знам с какво ли толкова
подразних сивия им ден.
Приятелство усетих вярно
и обичта на майка и баща,
но във тълпата чувството коварно –
дори да искам, аз не мога да го спра.
„Сестра” ме братята зовяха,
а аз им давах думите си пак.
Приятели те мои верни бяха
и пазеха ме те от всеки враг.
Но хората говореха безспирно,
че много, много лека съм била,
че нощем спяла съм немирно,
че обич аз не чувствам от душа.
И днес си хората говорят,
но днес аз срещнах любовта
и думите им силно пак ни тровят.
Днес муза бе ми – сивата тълпа!
© Яна All rights reserved.
