Тъмни души
Конски тропот, зов на камбани,
някой крепостта трябва да брани -
тъмните рицари пак са дошли,
отново навлекли злите души.
Мъката хорска в очите не виждат,
само рушат, на орди прииждат,
всичко горят, без да се спират,
де ценно видят, всичко прибират.
Децата бягат, жените крещят,
мъже въстават, щат не щат,
а черните само туй чакат -
ръце протягат и с душата им бягат.
За миг си заминат, както дошли са,
хората забравят къде отишли са,
а тъмните напук сред тях си живеят,
без много да искат, без да копнеят.
Живот безметежен мнозина живеят,
за друго не мислят - само пилеят,
трудът забравили. С чуждото лесно
така си живеят те - просто чудесно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ян Тра Всички права запазени
