Tъмни облаци....
Тъмни облаци вятърът подгони,
небето от гръм се залюля.
Тежък стон като въздишка отрони.
С капки дъждовни земята заля.
Трепнаха клоните залюляни,
разкършиха над покриви снаги,
кръшно танца поеха замаяни,
от комина белите гълъби.
Клон се прекърши, вятър отвя го.
Птици бели, понесе ги вихъра.
Светкавица с трясък небето разсече.
Остави следа огнена, кървава...
Този дъжд все съм чакала
да прикрие сълзи и тъга.
Не отнесе моята болка,
но ми даде лъч светлина!
След пороят и тъмните облаци
се прочисти небето, земята.
Пак запяха птиците в клоните
бели облаци плуват в небето!
Всяка мъка след време заглъхва,
само обич в душата припява!
Любовта никога не си отива,
а болката... тя си остава.
небето от гръм се залюля.
Тежък стон като въздишка отрони.
С капки дъждовни земята заля.
Трепнаха клоните залюляни,
разкършиха над покриви снаги,
кръшно танца поеха замаяни,
от комина белите гълъби.
Клон се прекърши, вятър отвя го.
Птици бели, понесе ги вихъра.
Светкавица с трясък небето разсече.
Остави следа огнена, кървава...
Този дъжд все съм чакала
да прикрие сълзи и тъга.
Не отнесе моята болка,
но ми даде лъч светлина!
След пороят и тъмните облаци
се прочисти небето, земята.
Пак запяха птиците в клоните
бели облаци плуват в небето!
Всяка мъка след време заглъхва,
само обич в душата припява!
Любовта никога не си отива,
а болката... тя си остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
...
