26.01.2006 г., 21:56

Тъмнина

1.1K 0 6

Сама се лутам в тъмното..

И търся светлината в дългия тунел..

Всичко е толкова странно..толкова страшно..

Тъмнината ме плаши,

А все още не виждам светлината..

Всичко е сковано от лед..

Дори очите си ги чувствам като ледени кристали..

Тъмнината е обзела дори сърцето ми ..

Бие силно силно .. в очакване да усети топлина..

Но от къде , от кого , кога ?

Като в тунела съм сама ..

И той не свършва и не свършва..

Имам чувството,че няма край ..

Дали … ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Методиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ВСИЧКИ СМЕ СЕ ЛУТАЛИ В ТОЗИ ТУНЕЛ-БРАВО!
  • Благодаря ти много за коментара ПетяДано и този тунел има край..
  • Всичко си има край за съжаление дори и най-прекрасното нещо не трае вечно... трябва да се наслаждаване на всеки миг, защото не знаем кога ще свърши...
  • Благодаря
  • МИ........винаги има някой на краяако няма,ще званнеш един телефон,и аз лично 6те мина
    супер е браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...