26.01.2006 г., 21:56 ч.

Тъмнина 

  Поезия
814 0 6

Сама се лутам в тъмното..

И търся светлината в дългия тунел..

Всичко е толкова странно..толкова страшно..

Тъмнината ме плаши,

А все още не виждам светлината..

Всичко е сковано от лед..

Дори очите си ги чувствам като ледени кристали..

Тъмнината е обзела дори сърцето ми ..

Бие силно силно .. в очакване да усети топлина..

Но от къде , от кого , кога ?

Като в тунела съм сама ..

И той не свършва и не свършва..

Имам чувството,че няма край ..

Дали … ?

© Александра Методиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??