26.01.2006 г., 21:56

Тъмнина

1.1K 0 6

Сама се лутам в тъмното..

И търся светлината в дългия тунел..

Всичко е толкова странно..толкова страшно..

Тъмнината ме плаши,

А все още не виждам светлината..

Всичко е сковано от лед..

Дори очите си ги чувствам като ледени кристали..

Тъмнината е обзела дори сърцето ми ..

Бие силно силно .. в очакване да усети топлина..

Но от къде , от кого , кога ?

Като в тунела съм сама ..

И той не свършва и не свършва..

Имам чувството,че няма край ..

Дали … ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Методиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ВСИЧКИ СМЕ СЕ ЛУТАЛИ В ТОЗИ ТУНЕЛ-БРАВО!
  • Благодаря ти много за коментара ПетяДано и този тунел има край..
  • Всичко си има край за съжаление дори и най-прекрасното нещо не трае вечно... трябва да се наслаждаване на всеки миг, защото не знаем кога ще свърши...
  • Благодаря
  • МИ........винаги има някой на краяако няма,ще званнеш един телефон,и аз лично 6те мина
    супер е браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....