Jan 26, 2006, 9:56 PM

Тъмнина

  Poetry
1.1K 0 6

Сама се лутам в тъмното..

И търся светлината в дългия тунел..

Всичко е толкова странно..толкова страшно..

Тъмнината ме плаши,

А все още не виждам светлината..

Всичко е сковано от лед..

Дори очите си ги чувствам като ледени кристали..

Тъмнината е обзела дори сърцето ми ..

Бие силно силно .. в очакване да усети топлина..

Но от къде , от кого , кога ?

Като в тунела съм сама ..

И той не свършва и не свършва..

Имам чувството,че няма край ..

Дали … ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ВСИЧКИ СМЕ СЕ ЛУТАЛИ В ТОЗИ ТУНЕЛ-БРАВО!
  • Благодаря ти много за коментара ПетяДано и този тунел има край..
  • Всичко си има край за съжаление дори и най-прекрасното нещо не трае вечно... трябва да се наслаждаване на всеки миг, защото не знаем кога ще свърши...
  • Благодаря
  • МИ........винаги има някой на краяако няма,ще званнеш един телефон,и аз лично 6те мина
    супер е браво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...