Сама се лутам в тъмното..
И търся светлината в дългия тунел..
Всичко е толкова странно..толкова страшно..
Тъмнината ме плаши,
А все още не виждам светлината..
Всичко е сковано от лед..
Дори очите си ги чувствам като ледени кристали..
Тъмнината е обзела дори сърцето ми ..
Бие силно силно .. в очакване да усети топлина..
Но от къде , от кого , кога ?
Като в тунела съм сама ..
И той не свършва и не свършва.. ...