AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
9.09.2016 г., 20:00 ч.  

Тъмнината край мен 

  Поезия » Пейзажна, Философска
287 1 4

Защо родих се в този толкова перфиден свят,
защо озовах се тук със самия мен?
Отлетяха безмилостно скъпите златисти дни ‐
аз oстанах от Него завинаги прокуден!
Ненадейно усетих прилива на шестващ спомен,
таил се цял милениум в ъглите на съкрушената  ми душа.
Изтезавана от стенанията на един минал заклеймен живот от този свят вероломен
стоеше отстрани луната и съзерцаваше най‐великата трагедия на всички времена!
Стоеше покрусата, гниеше в мен,
тъй както гние безобразно древното дърво на смъртта,
оставяйки само саркастичните белези,
дълбаещи от само себе си моята прокоба!

Очите ми напълниха се с оловните сълзи на сакралната гибел, зовейки ме на своя праг,
чудех се дали ще бъда чут, ще бъда видян тогава,
когато дори се разкри разцъфващият зрак
във вече закърнялото ми от болка сърце,
което не трепти от добро и не зърва сред хипнотичните силуети познато красиво лице,
защото поникналият бурен на безоблото като отрова разяждащо зло
не дава покой на съзнанието, 

бушуващо от стихийните бури подир апатичното ми клеймо.
 

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Светла, че се спря при мен! Радвам се, че ти е харесало написаното! Поздрави!
  • Хареса ми...
  • Благодаря ти за Откровения коментар, Вега! Поздрави от мен!
  • Пишеш много оригинално и бих казал величествено, Аделайд. Отново повтарям - текстовете ти са очистени от всякаква дребнавост. От тях ме гледат катедралите на мисълта - призрачни и зовящи за великото. Поздрави за ефектната визия в поетична форма!
Предложения
: ??:??