pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16809
11.04.2020 г., 15:04 ч.

Тъмнината зад мен 

  Поезия » Философска
672 5 10

Подпирам здрача мрак да не нагази

във клетвения Изгрев-обещание.

Зад мен е тъмнината на омразата.

Превзема ме. Не чуваш ли стенание?

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чаках те, защото исках да чуя мнението ти, Цвети! ❤️ Радвам се, че те е докоснало! Винаги дръж светло небето в душата си!🍀🍀
  • Мари, докосваш!❤️Много е въздействащо!
  • Дани, твоят коментар ми създаде настроение за целия ден! Много ти благодаря!
  • Много е силно, Мария!
  • Нека са светли и за теб великите празници, Ина, а здравето и щастието да свият венец над живота ти!🍀🌼🍀
  • Нека напред те води Светлината!
  • И твоята шепичка, Наде, побира много, даже цялата палитра на душата ти! Поезията е тайнство, знаеш го!🍀
  • В шепичка думи - толкова емоции...
  • Гош, и твоето е много силно, наистина! Не е лесно да концентрираш мисъл и чувства само в четири стиха. Поздравявам те сърдечно и ти благодаря, че сподели!
  • Ще ме накараш и мен да почвам да пускам от миниатюрите си. Но пусто, по 1 творба на ден, кое първо да пусна?...
    Едно листо танцуваше ламбада
    под звуците на барабанен дъжд.
    Танцуваше, танцуваше с наслада,
    защото бе сърце... на влюбен мъж...
    Е, не издържах и по спомени слагам една своя такава тук 😊
    Силна творба! А в 4 реда да се направи това, си е майсторство! Много харесах, Мария!
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??