Тънки мрежи
Тънки мрежи
Тънки мрежи времето разплита,
да полетя волна над света...
тука вехне моята душа и търси,
търси светлина...
Душата ми е волна птица,
но страда тя в своята тъма,
тънки мрежи пак разплита
и ридае тъжно в нощта.
Ето, синият простор ме вика,
изгрява ново утро след дълга
непрогледна нощ...
изчезват бавно страховете,
изгрява ново утро над света...!
Сребреят разкъсаните мрежи,
полюшквани от тихия ветрец,
душата ми полита окрилена,
опиянява се от свободата,
че си човек тук на този свят...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
