Aug 19, 2010, 8:21 PM

Тънки мрежи 

  Poetry » Other
563 0 2

 

 

                                    Тънки мрежи

 

 

 

 

                    Тънки мрежи времето разплита,

                    да полетя волна над света...

                    тука вехне моята душа и търси,

                    търси светлина...

                    Душата ми е волна птица,

                    но страда тя в своята тъма,

                    тънки мрежи пак разплита

                    и ридае тъжно в нощта.

                    Ето, синият простор ме вика,

                    изгрява ново утро след дълга

                    непрогледна нощ...

                    изчезват бавно страховете,

                    изгрява ново утро над света...!

                    Сребреят разкъсаните мрежи,

                    полюшквани от тихия ветрец,

                    душата ми полита окрилена,

                    опиянява се от свободата,

                    че си човек  тук на този свят...!

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мила Кати, няма на света мрежа, която би спряла полетът на душите ни и жаждата им за сбобода и светлина!
    Радвам се, че в твое лице открих още една сродна душа! Успех!
  • Синият простор те вика!
Random works
: ??:??