Aug 19, 2010, 8:21 PM

Тънки мрежи

  Poetry » Other
804 0 2

 

 

                                    Тънки мрежи

 

 

 

 

                    Тънки мрежи времето разплита,

                    да полетя волна над света...

                    тука вехне моята душа и търси,

                    търси светлина...

                    Душата ми е волна птица,

                    но страда тя в своята тъма,

                    тънки мрежи пак разплита

                    и ридае тъжно в нощта.

                    Ето, синият простор ме вика,

                    изгрява ново утро след дълга

                    непрогледна нощ...

                    изчезват бавно страховете,

                    изгрява ново утро над света...!

                    Сребреят разкъсаните мрежи,

                    полюшквани от тихия ветрец,

                    душата ми полита окрилена,

                    опиянява се от свободата,

                    че си човек  тук на този свят...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила Кати, няма на света мрежа, която би спряла полетът на душите ни и жаждата им за сбобода и светлина!
    Радвам се, че в твое лице открих още една сродна душа! Успех!
  • Синият простор те вика!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...