Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18492
2.06.2021 г., 21:05 ч.

Тънкостенни минути 

  Поезия » Любовна
374 3 5

Ти разтваряш две длани и топлото,
като слънчева мрежа привлича.
Вън пред прага, лъжите и воплите,
в светли съ̀лзи от мен се оттичат.


И проблясват усмихнати чашите,
дъх на грозде и ноти – пияни.    
Тънкостенни минути са нашите –
да се счупят – любов ще остане.

 

Като котка извива се времето,
а часовникът – вечно накриво,
но напук на света и проблемите,
зад пердето ни, пламъче живо,

 

топли, грее, огрява ни къщата,
любовта край камината мърка.
Изтрезнеем ли, пак ще сме същите,
в този свят, от заблуди побъркан.
   

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??