Тънкостенни минути
Ти разтваряш две длани и топлото,
като слънчева мрежа привлича.
Вън пред прага, лъжите и воплите,
в светли съ̀лзи от мен се оттичат.
И проблясват усмихнати чашите,
дъх на грозде и ноти – пияни.
Тънкостенни минути са нашите –
да се счупят – любов ще остане.
Като котка извива се времето,
а часовникът – вечно накриво,
но напук на света и проблемите,
зад пердето ни, пламъче живо,
топли, грее, огрява ни къщата,
любовта край камината мърка.
Изтрезнеем ли, пак ще сме същите,
в този свят, от заблуди побъркан.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
