Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18492
Jun 2, 2021, 9:05 PM

Тънкостенни минути 

  Poetry » Love
371 3 5

Ти разтваряш две длани и топлото,
като слънчева мрежа привлича.
Вън пред прага, лъжите и воплите,
в светли съ̀лзи от мен се оттичат.


И проблясват усмихнати чашите,
дъх на грозде и ноти – пияни.    
Тънкостенни минути са нашите –
да се счупят – любов ще остане.

 

Като котка извива се времето,
а часовникът – вечно накриво,
но напук на света и проблемите,
зад пердето ни, пламъче живо,

 

топли, грее, огрява ни къщата,
любовта край камината мърка.
Изтрезнеем ли, пак ще сме същите,
в този свят, от заблуди побъркан.
   

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??