Търг
865
0
0
Наддаваме за по-доброто "утре".
Защото "днес" е вече разпродадено.
Но съмненията растат отвътре -
че може би безценното е крадено.
А кога наддавахме за себе си?
И в крайна сметка как се оценихме?
И всички ли жадуват за победи,
без да съзнават, че изгубват дните си...
Умората надвива даже най-големите,
дори и смелите, богатите и бедните.
И всяко тяло има срок на експлоатация...
Е, в тази нация избуяват вредните.
Умирайки под щанда с вехториите,
надеждата разпръсква еликсира си.
И господ си прибира вересиите,
за да не изтъргуваме душите си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
