Dec 14, 2018, 7:46 AM

Търг

  Poetry
858 0 0

 

Наддаваме за по-доброто "утре".
Защото "днес" е вече разпродадено.
Но съмненията растат отвътре -
че може би безценното е крадено.

А кога наддавахме за себе си?
И в крайна сметка как се оценихме?
И всички ли жадуват за победи,
без да съзнават, че изгубват дните си...

Умората надвива даже най-големите,
дори и смелите, богатите и бедните.
И всяко тяло има срок на експлоатация...
Е, в тази нация избуяват вредните.

Умирайки под щанда с вехториите,
надеждата разпръсква еликсира си.
И господ си прибира вересиите,
за да не изтъргуваме душите си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...