Търкаляне на пътния кравай
ТЪРКАЛЯНЕ НА ПЪТНИЯ КРАВАЙ
... нали и аз търкалям си кравая, и вдигам вихрулици пътна прах,
взех да си мисля честичко за края на друмищата – дето ги вървях,
и кой бях в милиардния мравуняк, дали човек, или трошица хляб,
щурче, което къса седма струна, или мишле – в световния долап,
дали, додето своя брат съм хранил,
не съм оставил гладен своя враг,
превързах ли красивите му рани? – прегърнах ли го върху своя праг,
дали с надежда будя се по изгрев, че никого не ще споходи зло? –
и слънчицето всекиго ще близне! – нали при нас за обич е дошло,
за този свят душата ми се моли – сълза ли бях, или вихрулка смях?
Аз бях Щастливец – в скърби и неволи –
търкулнато кравайче в шепа прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
