Търсех Теб
Търсех Теб, когато не намирах себе си.
Стръмнините на душата си пребродих.
Нараних нозете си от тръните,
които злобно се пронизваха.
И после сякаш те видях,
облечен в Праведност, стоящ отдясно -
на Престола седнал, в бяло.
И знамето Ти бе "Любов".
***
Отворих виждането си, погледнах -
видях княз с червена дреха.
Наметнал мен и всички провинения,
стоеше там и нежно ме докосваше.
Уплаших се от Неговата сила,
с която тъй пленяваше сърцето ми.
Не исках да избягам, затова стоях,
поглеждах плахо в изумление.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Любенова Всички права запазени
