19.04.2023 г., 21:40

Tърсене

496 1 0



Когато слънцето в душата ти помръкне
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат
от полъха на злите, живи духове
Rодени със души родилно омъртвени
Как пътя си намираш
сред полето със духовни трупове
Как ги надмогваш
Как пламъка поддържаш,
за да намираш своята пътека
Мъртвешкият им дъх и теб
да не отрови
Какви са заклинанията,
срещу злобата,
злината, мерзостта или дори
най - обикновената,
човешка простотия
И как да се опазиш,
да не паднеш в трапа
на гнилата им същност
и проказа
Рецептата каква е,
за да оцелееш,
когато въздухът дори,
изпълнен е със сяра
от покварената им,
болна същност
Къде ли трябва да избягаш,
за да оцелееш,
когато си попаднал във полето
на духовно мъртви
и как свеща на добрината
и вярата,
във себе си да пазиш,
да не угасне
потъпкана от
тежките им, кални стъпки...
Как?
Как оцеляваш?
Как го правиш,
ако вярата единствено
не стига да се справиш...

Valentina Mitova
16/01/2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...