19.04.2023 г., 21:40

Tърсене

497 1 0



Когато слънцето в душата ти помръкне
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат
от полъха на злите, живи духове
Rодени със души родилно омъртвени
Как пътя си намираш
сред полето със духовни трупове
Как ги надмогваш
Как пламъка поддържаш,
за да намираш своята пътека
Мъртвешкият им дъх и теб
да не отрови
Какви са заклинанията,
срещу злобата,
злината, мерзостта или дори
най - обикновената,
човешка простотия
И как да се опазиш,
да не паднеш в трапа
на гнилата им същност
и проказа
Рецептата каква е,
за да оцелееш,
когато въздухът дори,
изпълнен е със сяра
от покварената им,
болна същност
Къде ли трябва да избягаш,
за да оцелееш,
когато си попаднал във полето
на духовно мъртви
и как свеща на добрината
и вярата,
във себе си да пазиш,
да не угасне
потъпкана от
тежките им, кални стъпки...
Как?
Как оцеляваш?
Как го правиш,
ако вярата единствено
не стига да се справиш...

Valentina Mitova
16/01/2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...