Наскоро срещнах
непозната дума:
"завинаги" - потърсих я във речника.
Но ето че надигнаха се
томовете слисани:
""Завинаги" е важна дума!" - рекоха.
"На колко си години, драга моя?
На четиридесет?
Не си ли вече срещала раздялата?"
И то такава - сещам се
- подпалваща градините,
в които младостта на воля пяла е.
"Завинаги било е!
Помисли си пак!" - картинките
във томовете се изпружиха -
"Къде замина според теб
момчето, дето в теб се кле?"
За новата любов смени съпружество.
"Ами смъртта? Или грешим?" -
покашлят се от прашното
покафенели страници разлиствани.
Завинаги е не това
в което вярва младостта.
Единствено промените се случват винаги.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Поздрави!