19.07.2022 г., 22:11  

Търсещ

1.1K 9 14

Пак не спиш и се скиташ,
ти обичаш нощта,
може би я разпитваш, 
аз понеже мълча.
Тя е всичко, което
ти прилича на мен,
сякаш друга вселена,
непознат феномен.
Може би от въпроси
се разпва душата,
всеки кръста си носи
и кънти тишината
от безмълвния вик,
се продънва небето!
И най-тъмната нощ
ще просветне в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разгадах стиха... Доко каратомо наку
  • Интересни възприятия на текста, от всяка камбанка различен звук, в това е вълшебството
    Марко, за теб индивидуално заглавие - Тексаски рейнджър
    Ако на някой му заприлича на японска реч, да счита, че заглавието е "Самурай"
  • Всеки кръста си носи и кънти тишината.
    Така е, когато се умълчим от любов!
    Много ми хареса стихотворението!
  • Пак ме изненадваш с интересен стил. Къса фраза, насечена.
    Напомня ми тексаски диалект. Те говорят така насечено.
    Дето казват, че македонския, не бил български език.
    То в щатите американци от Калифорния,
    не могат да се разберат с американци от Тексас.
    Различни езици ли говорят ?
    Извинявай, че се отнесох...
    Поздрави за творбата !
  • Може би от въпроси
    се разпъва душата.....
    !!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...