Пак не спиш и се скиташ,
ти обичаш нощта,
може би я разпитваш,
аз понеже мълча.
Тя е всичко, което
ти прилича на мен,
сякаш друга вселена,
непознат феномен.
Може би от въпроси
се разпва душата,
всеки кръста си носи
и кънти тишината ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up