7.09.2017 г., 15:07

Търси се

760 4 18

 

Грешни сме.

Всички познават греха.

Но отричаме.

Страх ни е.

Бурени вместо трева.

Не обичаме.

Падаме.

Живи във онзи казан.

Изкупление.

Адът ли?

Дяволът пак е в капан.

Заблуждение!

Грешни сме.

Може би другият свят

е чистилище.

Търси се.

Някой на обич богат.

До излишество.

 

2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом сме в казана, едва ли има смисъл от това, че сме живи, Доче. Винаги се радвам да те видя!
  • Грешни сме. И от дявола повече.
    Празни са и сърца и джобове.
    Светло и тъмно еднакви до сиво.
    Има ли смисъл в това, че сме живи?

    Бръкна в душата ми, Мария.
  • Твоите думи са истинско попадение, Магде! Хората трудна се намират, Ще се радвам, ако с теб сме успели, макар и да сме се виждали само веднъж до сега. Помня срещата ни, мила, в която успях да усетя, че сме от една душевна /кръвна/ група...
  • Някой на обич богат... до излишество. ..
    радвам се, че се намерихме...
  • Радвам се, че това стихотворение ти е допаднало, Давид! Хубав да е денят ти!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...