26.05.2019 г., 17:27

Търси се заглавие

858 1 8

За разлика от приказката ни позната

Али Баба живее вече край реката.

Когато вчера се разхождал

съзрял играещи русалки във водата.

Отсреща  била пък гората –

там самодивите танцували си из тревата.

Зачудил се героят ни къде да гледа.

И както си умувал и се лутал

дали да плува или пък в гората да ловува,

изникнала от нищото пред него Яга.

Нали магьосница е тя изкусна,

с отвара /в интерес на истината – трудно е да кажем вкусна/

омаяла героя и... тръгнал той със  нея.

Да знаете мъже: дори и да сте  умни, смели,

дори разбойници 40 надхитрили, победили,

явява се една жена – сто пъти по- лукава и отровна от змия

и... край на смелостта.

За ум ний тука няма да говорим,

че той  политнал е към меморито на матрака

или пък към поляната с тревата.  😊

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Blue Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В унисон с глобализацията: Близкия изток и Европа
  • Али Баба и Баба Яга - интересна комбинация
  • Troia, Ангелче, Jonnnn - така е - важното е любов да има ... и торта. За предпочитане реални.
  • Приказна торта се прави, като най отдолу се постави реалистичен прозаиен блат, след това грапавото се замазва с финна приказна измислица, и .. това се повтаря няколко пъти.и най - отгоре се поставя красивия приказен край. Бих ти предложил това по-горе ' Приготвено с любов от неопитен готвач' , което ще 'хапне' читателя, но аз лично бих го нарекъл - 'Приказна торта с зеленикави кладенчета проза'
  • Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака, че и в твоята приказка е така. Голяма любов!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...