Търсиш мен
Защо ме питаш какво е живота ми,
защо дерзаеш, моя любов?
Защо разбули черния шал на душата ми,
защо отключваш вериги на роб?
Какво да кажа? Омраза и обич венчах.
Има ли смисъл?
Добре! Ще разкажа!
Защo?! Не разбрах!
Виж, тук, това до теб е моето име,
виж,тук, до теб е моята плът,
виж, тук, до теб очите ми в твоите гледат
и целуват, целува твоята гръд,
виж, тук, до теб на Венера - косите и...
Какво откриваш там, моя любов?
Не търси!
Там няма пътеки,
там няма дори и следи,
ще намериш само камък и бурени -
един забравен, безименен гроб.
Не търси!
Питаш какво съм погребала,
питаш защо премълчах,
там зарових моето себе си,
там зарових всичко, моя любов.
Отдавна забравено, безкрайно далече,
имах в краката си целия свят,
имах всичките сънища - белите,
необятното щастие
и летях със крилата на бог.
В океан от мечти къпех сърцето си,
вселена от обич носих в мойта душа
и лъчах, и порой, и поток...
На вратата ми пишеше име "Любов".
В безименна сутрин отворих очите си
и дарих звездите на слънцето
в твоя живот,
и в нощта пак написах с луната
"Обичам те"...
но Земята потъна в пустиня,
открадна го нищото
и то изчезна, няма го, моя любов.
Търсих дълго, но сляпа, саката,
безпаметно лудо търсих до гроб
и там зарових моето "искам те",
там зарових всичко, моя любов.
Питаш какво съм погребала,
питаш защо премълчах...
Търсиш моето минало, взираш се в спомена,
а в чашата празна, на дъното
скърца капчица кръв...
Търсиш в нищото, в празното смисъла.
Търсиш мен.
Търсиш мен, но дали си готов?
Потърси ме,
цялата, жива и искаща...
На вратата ми пишеше име "Любов".
Защо ме питаш какво е живота ми?
Питай себе си, питай и Бог...
А аз крещя...
Възкреси ме, търси ме, поискай ме.
Аз те моля,
моя любов!
Март 2001 г.
© Милена Дякова Всички права запазени
за възкресение чрез любов...Хубаво е!
с обич, Милена.