Търсиш мен
Търсиш мен
Защо ме питаш какво е живота ми,
защо дерзаеш, моя любов?
Защо разбули черния шал на душата ми,
защо отключваш вериги на роб?
Какво да кажа? Омраза и обич венчах.
Има ли смисъл?
Добре! Ще разкажа!
Защo?! Не разбрах!
Виж, тук, това до теб е моето име,
виж,тук, до теб е моята плът,
виж, тук, до теб очите ми в твоите гледат
и целуват, целува твоята гръд,
виж, тук, до теб на Венера - косите и...
Какво откриваш там, моя любов?
Не търси!
Там няма пътеки,
там няма дори и следи,
ще намериш само камък и бурени -
един забравен, безименен гроб.
Не търси!
Питаш какво съм погребала,
питаш защо премълчах,
там зарових моето себе си,
там зарових всичко, моя любов.
Отдавна забравено, безкрайно далече,
имах в краката си целия свят,
имах всичките сънища - белите,
необятното щастие
и летях със крилата на бог.
В океан от мечти къпех сърцето си,
вселена от обич носих в мойта душа
и лъчах, и порой, и поток...
На вратата ми пишеше име "Любов".
В безименна сутрин отворих очите си
и дарих звездите на слънцето
в твоя живот,
и в нощта пак написах с луната
"Обичам те"...
но Земята потъна в пустиня,
открадна го нищото
и то изчезна, няма го, моя любов.
Търсих дълго, но сляпа, саката,
безпаметно лудо търсих до гроб
и там зарових моето "искам те",
там зарових всичко, моя любов.
Питаш какво съм погребала,
питаш защо премълчах...
Търсиш моето минало, взираш се в спомена,
а в чашата празна, на дъното
скърца капчица кръв...
Търсиш в нищото, в празното смисъла.
Търсиш мен.
Търсиш мен, но дали си готов?
Потърси ме,
цялата, жива и искаща...
На вратата ми пишеше име "Любов".
Защо ме питаш какво е живота ми?
Питай себе си, питай и Бог...
А аз крещя...
Възкреси ме, търси ме, поискай ме.
Аз те моля,
моя любов!
Март 2001 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Дякова Всички права запазени