Търсиш мен

Защо ме питаш какво е живота ми,

защо дерзаеш, моя любов?

Защо разбули черния шал на душата ми,

защо отключваш вериги на роб?

Какво да кажа? Омраза и обич венчах.

Има ли смисъл?

Добре! Ще разкажа!

Защo?! Не разбрах!

Виж, тук, това до теб е моето име,

виж,тук, до теб е моята плът,

виж, тук, до теб очите ми в твоите гледат

и целуват, целува твоята гръд,

виж, тук, до теб на Венера - косите и...

Какво откриваш там, моя любов?

Не търси!

Там няма пътеки,

там няма дори и следи,

ще намериш само камък и бурени -

един забравен, безименен гроб.

Не търси!

Питаш какво съм погребала,

питаш защо премълчах,

там зарових моето себе си,

там зарових всичко, моя любов.

Отдавна забравено, безкрайно далече,

имах в краката си целия свят,

имах всичките сънища - белите,

необятното щастие

и летях със крилата на бог.

В океан от мечти къпех сърцето си,

вселена от обич носих в мойта душа

и лъчах, и порой, и поток...

На вратата ми пишеше име "Любов".

В безименна сутрин отворих очите си

и дарих звездите на слънцето

в твоя живот,

и в нощта пак написах с луната

"Обичам те"...

но Земята потъна в пустиня,

открадна го нищото

и то изчезна, няма го, моя любов.

Търсих дълго, но сляпа, саката,

безпаметно лудо търсих до гроб

и там зарових моето "искам те",

там зарових всичко, моя любов.

Питаш какво съм погребала,

питаш защо премълчах...

Търсиш моето минало, взираш се в спомена,

а в чашата празна, на дъното

скърца капчица кръв...

Търсиш в нищото, в празното смисъла.

Търсиш мен.

Търсиш мен, но дали си готов?

Потърси ме,

цялата, жива и искаща...

На вратата ми пишеше име "Любов".

Защо ме питаш какво е живота ми?

Питай себе си, питай и Бог...

А аз крещя...

Възкреси ме, търси ме, поискай ме.

Аз те моля,

моя любов!

                   Март 2001 г.