Търся ласката ти...
Като крадец на прага ми застана,
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени,
здрависвах се нежно със съня,
умолявах го при мене да остане,
да ме гуши чак до сутринта.
Надвиснала над хребета, луната
в тайнствени сенки пълзи
и удря бреговете на реката
с пълноводни, яростни вълни.
Този шум душата ми разкъсва
на прозрачни ивици в нощта
и търся пак ласката ти мъжка,
да прогони гневната ми самота...
Отекват в мрака приглушени вопли,
дочувам стъпки пред моята врата,
докосна ехото им устните ми топли,
с теб дочаках утринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
