7.06.2012 г., 15:43 ч.

Търся ласката ти... 

  Поезия
1211 0 5

Като крадец на прага ми застана,

беляза с пръсти входната врата,

наметна се на тъмното с воала

и потъна в  диплите на нощта...

 

Притворила очите уморени,

здрависвах се нежно със съня,

умолявах го при мене да остане,

да ме гуши чак до сутринта.

 

Надвиснала над хребета, луната 

в тайнствени сенки пълзи

и удря бреговете на реката 

с пълноводни, яростни вълни.

 

Този шум душата ми разкъсва 

на прозрачни ивици в нощта

и търся пак ласката ти мъжка,

да прогони гневната ми самота...

 

Отекват в мрака приглушени вопли,

дочувам стъпки пред моята врата,

докосна ехото им устните ми топли,

с теб дочаках утринта.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??