Jun 7, 2012, 3:43 PM

Търся ласката ти... 

  Poetry
1195 0 5

Като крадец на прага ми застана,

беляза с пръсти входната врата,

наметна се на тъмното с воала

и потъна в  диплите на нощта...

 

Притворила очите уморени,

здрависвах се нежно със съня,

умолявах го при мене да остане,

да ме гуши чак до сутринта.

 

Надвиснала над хребета, луната 

в тайнствени сенки пълзи

и удря бреговете на реката 

с пълноводни, яростни вълни.

 

Този шум душата ми разкъсва 

на прозрачни ивици в нощта

и търся пак ласката ти мъжка,

да прогони гневната ми самота...

 

Отекват в мрака приглушени вопли,

дочувам стъпки пред моята врата,

докосна ехото им устните ми топли,

с теб дочаках утринта.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??