M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
7 июн. 2012 г., 15:43

Търся ласката ти... 

  Поэзия
1207 0 5

Като крадец на прага ми застана,

беляза с пръсти входната врата,

наметна се на тъмното с воала

и потъна в  диплите на нощта...

 

Притворила очите уморени,

здрависвах се нежно със съня,

умолявах го при мене да остане,

да ме гуши чак до сутринта.

 

Надвиснала над хребета, луната 

в тайнствени сенки пълзи

и удря бреговете на реката 

с пълноводни, яростни вълни.

 

Този шум душата ми разкъсва 

на прозрачни ивици в нощта

и търся пак ласката ти мъжка,

да прогони гневната ми самота...

 

Отекват в мрака приглушени вопли,

дочувам стъпки пред моята врата,

докосна ехото им устните ми топли,

с теб дочаках утринта.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??