Като крадец на прага ми застана,
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени,
здрависвах се нежно със съня,
умолявах го при мене да остане,
да ме гуши чак до сутринта.
Надвиснала над хребета, луната
в тайнствени сенки пълзи
и удря бреговете на реката
с пълноводни, яростни вълни. ...