На моето задъхано безвремие,
в което се пилея ден след ден;
на моето отминало съвремие,
което днес далечно е съвсем;
на бъдещето, още непробудено,
което е загадка и мечта -
на тайнството загадъчно, живота ни,
поднасям аз римувани слова.
Защото в римата живее ритъм,
хармония, и сигурност, и ред.
Това, навярно, липсва ми във делника,
към него се стремя със словоред...
© Мария Борисова Всички права запазени