На моето задъхано безвремие,
в което се пилея ден след ден;
на моето отминало съвремие,
което днес далечно е съвсем;
на бъдещето, още непробудено,
което е загадка и мечта -
на тайнството загадъчно, живота ни,
поднасям аз римувани слова.
Защото в римата живее ритъм,
хармония, и сигурност, и ред.
Това, навярно, липсва ми във делника,
към него се стремя със словоред...
© Мария Борисова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
