На моето задъхано безвремие,
в което се пилея ден след ден;
на моето отминало съвремие,
което днес далечно е съвсем;
на бъдещето, още непробудено,
което е загадка и мечта -
на тайнството загадъчно, живота ни,
поднасям аз римувани слова.
Защото в римата живее ритъм,
хармония, и сигурност, и ред.
Това, навярно, липсва ми във делника,
към него се стремя със словоред...
© Мария Борисова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
