Търся те...
Търся те...
Сред счупените мечти,
разпилени по пода на детството...
Търся те в изгубените си дни,
като камъни тежки
зазидали вратата към тебе.
И в намерените илюзии.
Търся те в безсънните нощи,
и в обърканите си сънища...
В подредените болки по рафтовете
на Времето.
Търся те в шепата бели, седефени мидички,
събрани в последния ден на лятото
по морския бряг,
в шепота на вълните, в плача на вятъра...
Търся те сред ненужните вещи,
които взех със себе си на сбогуване.
Търся те сред трохите любов,
пръснати на прага
на раздялата.
Благодарни гълъби ги кълват
радостно...
Търся те в двора тревясал
на запустялата къща -
само ключа ръждясал
виси
на гвоздея на Безвремието.
Колко безнадеждност свети в угасналите прозорци!
Търся те в блатото на лъжата,
в тишината
на всички премълчани истини
през грохота водопаден на годините...
Търся те в красотата на залеза, и в тревожните изгреви,
в неспокойния пулс на звездите.
Търся те на облаците в сълзите,
и в усмивката на дъгата, изгряла след тях.
Търся те сред хаоса на тълпата,
в разписанието на всички пристигащи влакове...
Няма те!
И сред заминаващите те няма.
Само
в кутията за спомени те намирам... понякога.
Но
все по-рядко намирам време
да я отворя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
