1.07.2023 г., 7:34

Търся те

665 5 9

Търся те на ръба на лунния сърп.

Търся те в сблъсък на облаци сиви.

Търся те в ствола на стария дъб.

Търся те в ручеи буйни, пенливи.

 

Търся те в жадни за ласка ръце.

Търся те в сгушени гълъби бели.

Търся те в необятното синьо небе.

Търся те в спомени далеч отлетели.

 

Търся те в миналото, търся те днес.

В необозримото бъдно те търся.

Търся във всичко, жадна за вест.

Как не мога да спра да те търся!

Някой ден сама ще те сътворя

и сама ще се разпна на кръста. 

Готова на кладата да изгоря,

от пепелта в теб да възкръсна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавия коментар, Скити!
    Николай, сърдечно благодаря!
    Благодарско, Райне!
    Благодаря за превода, Сенилга! Чудесно звучи!
    Благодаря за чудесния коментар, Младене!
    Благодаря, Тони! Любовта е поезия, поезията е любов...
  • "Някой ден сама ще те сътворя
    и сама ще се разпна на кръста.
    Готова на кладата да изгоря,
    от пепелта в теб да възкръсна."
    Прекрасен стих, Злати! Финалът ме грабна!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Злати!
  • Чудесно е!
  • Сразу почти само перевелось

    Ищу тебя я на краю луны,
    в серых бьющихся облаках,
    в старом дупле меж дубовой коры
    и в бурных вспЕенившихся ручьях.

    Ищу тебя в жаждущей ласке руке,
    средь белых птенцов голубей,
    в бескрайности синей безбрежных небес
    и в памяти прошлых дней.

    Однажды тебя сотворю для себя,
    шагнув для распьятье на крест я.
    Готова сгореть на костре для тебя
    и с пепла восстать, воскреснув.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...