1.07.2023 г., 7:34

Търся те

663 5 9

Търся те на ръба на лунния сърп.

Търся те в сблъсък на облаци сиви.

Търся те в ствола на стария дъб.

Търся те в ручеи буйни, пенливи.

 

Търся те в жадни за ласка ръце.

Търся те в сгушени гълъби бели.

Търся те в необятното синьо небе.

Търся те в спомени далеч отлетели.

 

Търся те в миналото, търся те днес.

В необозримото бъдно те търся.

Търся във всичко, жадна за вест.

Как не мога да спра да те търся!

Някой ден сама ще те сътворя

и сама ще се разпна на кръста. 

Готова на кладата да изгоря,

от пепелта в теб да възкръсна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавия коментар, Скити!
    Николай, сърдечно благодаря!
    Благодарско, Райне!
    Благодаря за превода, Сенилга! Чудесно звучи!
    Благодаря за чудесния коментар, Младене!
    Благодаря, Тони! Любовта е поезия, поезията е любов...
  • "Някой ден сама ще те сътворя
    и сама ще се разпна на кръста.
    Готова на кладата да изгоря,
    от пепелта в теб да възкръсна."
    Прекрасен стих, Злати! Финалът ме грабна!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Злати!
  • Чудесно е!
  • Сразу почти само перевелось

    Ищу тебя я на краю луны,
    в серых бьющихся облаках,
    в старом дупле меж дубовой коры
    и в бурных вспЕенившихся ручьях.

    Ищу тебя в жаждущей ласке руке,
    средь белых птенцов голубей,
    в бескрайности синей безбрежных небес
    и в памяти прошлых дней.

    Однажды тебя сотворю для себя,
    шагнув для распьятье на крест я.
    Готова сгореть на костре для тебя
    и с пепла восстать, воскреснув.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...