Търся те в тълпата
По нещо от теб във другите намирам,
като парченца пъзел от няколко човека те събирам.
По лицето безпощадно сълзите си разливам,
късно е, не мислиш ли - да спирам?
Търся те в тълпата,
в нечий поглед устремен,
но я няма топлината -
поглед празен и студен.
Търся те и там и тук,
Луна ли си, или звезда?
Мирис ли си, или звук?
Или цвете, пълно с утринна роса.
Морски бриз ли си, или пък буря?
Каменен или сломен?
При теб ще дойда, щом те чуя,
завинаги или за ден.
Уморих се да те чакам вече,
да те търся нощ и ден.
Не си това, което беше,
затова и ти недей да търсиш мен!
По нещо от другите във теб намирам,
като парченца пъзел от хиляди човека те събирам.
Едно по едно във кутията прибирам,
забравям те, но не искам и да те затривам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Димова Всички права запазени
))))) Много благодаря 
харесах!
