Убежище
Замръзна нощта.
Бели призраци
пият нектар
от звездите.
Гонят се стари
измислици
в залеза
на дните ми.
Брезата
на двора е гола,
притихнала
от желания.
Ще се превърна
във пролет
и ще я погаля.
Ще ù целуна
клоните,
клоните напъпили.
От демоните
подгонен,
ще се слея
с дъха ù.
Ще сълзи
изобилие
от корените ù чисти.
Ще ме скрие от
призраците,
като се разлисти.
Бели призраци
пият нектар
от звездите.
Гонят се стари
измислици
в залеза
на дните ми.
Брезата
на двора е гола,
притихнала
от желания.
Ще се превърна
във пролет
и ще я погаля.
Ще ù целуна
клоните,
клоните напъпили.
От демоните
подгонен,
ще се слея
с дъха ù.
Ще сълзи
изобилие
от корените ù чисти.
Ще ме скрие от
призраците,
като се разлисти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
Наздраве! 
