Jan 7, 2007, 6:10 PM

Убежище

  Poetry
862 0 11
Замръзна нощта.
Бели призраци
пият нектар
от звездите.
Гонят се стари
измислици
в залеза
на дните ми.
Брезата
на двора е гола,
притихнала
от желания.
Ще се превърна
във пролет
и ще я погаля.
Ще ù целуна
клоните,
клоните напъпили.
От демоните
подгонен,
ще се слея
с дъха ù.
Ще сълзи
изобилие
от корените ù чисти.
Ще ме скрие от
призраците,
като се разлисти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...