19.07.2024 г., 16:51

Убежище на мисли

587 0 0

Ето ме отново, в главата ми строя стена,  

между мислите ми, спасявам детската мечта.  

Цветни спомени пазя, преди черно-белите да ги погълнат,  

в меланхолията си, в тъмнината им да се удавят.  

 

Домът ми пустее, не живея в него, а в 

главата ми убежище, без проблеми и тегло.  

Лягам в легло от облаци снежнобели,  

завивки от копринена мъгла ме топлят нежно.  

 

Под небе със златни звезди,  

сценарии в ума си пак създавам, уви.  

Сън ме не хваща, орисница ми трябва,  

ангел хранител, с вълшебна пръчица да ме избави.  

 

С едно докосване смугли мисли да изгони,  

златен прашец по главата ми да разпери.  

Тъмните ми къдри да обсипе с ярък блясък,  

да заспя и да забравя, в свят мечтателен и светъл. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivayana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...